* * *

Чакам в мрака да заспя.
Чувам шум, разкъсваш тишината.
Дали не си ти във тъмнината?
Постоянно аз над тебе бдя….
Оглеждам се, шумът изчезва.
Пак сънувам, пак бълнувам.
В дъбока яма бавничко потъвам…
Загубила всякаква надежда.
Че раните ще жаждравеят,
че времето неусетно ще лети,
че така ужасно няма да боли…
и ветрове сълзите ще отвеят…
Защо отровата си в мене скри?
Защо упои ме с твоята тъга…
А търсиш протегнатата ми ръка..
Само тя да се слеем ни дели….
Бягам, бягам, но пак си там.
Не мога да се скрия.
Не мога даже да убия…
А ти все още искаш да си сам.
Чакам в мрака да заспя.
Чувам шум, разкъсващ тишината.
И вече не ме е страх от тъмнината.
Защото пак над тебе бдя…