* * *

Колко само боли свободата,
изплетена с въже от самота.
И колка страшна е само тъмнината,
изпълва ме тя с болка и тъга.
Загубя ли те животът ми ще спре,
ще остана сама на света
Как ще продължа и накъде,
скита се без отговор една душа.
Ще заминеш и ще мине време скоро с друга ще ме замениш,
незнаещ колко значиш ти за мене,
че те обичам толкова дано простиш.
Сърцето ми гасне от болка сломено,
иска да върне целувките сладки,
то винаги ще помни тъжно и ранено,
колко го обичаше макар и за кратко!