Другата

        

Пак съм другата... пак
от тротоара се взирам.
Чаках какво ли, чаках знак,
докато взех да умирам.
Умирах дълго без звук,
кротко угасна исграта.
Пепел покри я напук!
Изгасна сърцето и с него зората.
И днес пак съм другата
но днес и ти си друг
дойдохме си отново на думата,
но аз не съм тук, не съм тук.
Не мога вече, не искам
да чувствам, да моля, да горя
безчувствено сърцето си стискам
в ръцете си ледени -
вървя.
Вече съм Другата - тази,
която обичаш, желаеш и гониш.
А другата... другата пази
искрица любов, за да се стоплиш.