* * *

Бледа сянка преминава пред мене.
Затварям и очи и потъвам във нея-
сякаш влизам във обреден храм...
какво ще пожертвам - не зная.

Стоя пред олтара на твоите очи,
неразбираща скрито трперя:
"Давам ти всичко, ти сам избери!" -
аз ли го казах?!? Но аз не умея.

Не умея да давам от себе си нищо -
вечно сам ядна да взимам,
Какво ли ми става? Какво е различното?
Съжалявам, но аз не разбирам...

Какво направи с мене тази сянка,
кой тласна ме да вляза в този храм,
какво се случи та пред жертвеника сляпа
изправих се сърцето си да ти предам?!?