Нима...?

Къде си любов!?
Нима от мен пак си се скрила,
нима отново обръщаш ми глава?!
Нима сърцето нещеш да обичаш,
или просто дишаш едва!?
Нима отново сама ме оставяш,
и за сбогом протягаш ръка!?
Нима в очите искаш да виждаш
единствено и само тъга!?
Нима сърцето до болка ранено оставяш,
за да капят сълзите в нощта!?
Нима искаш света без душа да остане,
и всеки човек да научи ... що е самота!?