МАРИЯ 2

Ти ще дойдеш в мрака като смъртта
и ще вземеш моята душа.
Душа жадуваща за теб,
ума който вече съм изгубил по теб.

Отрови ме още веднъж с твоите целувки.
Убий ме с твоя страстен поглед,
удуши ме с твойта близост.
Аз искам да умра за теб,
удавен в дълбоките реки на любовтта.
Искам да плача, така както никога преди по-тебе мила моя.

И знаеш ли - аз никога няма да намеря лек
За тази болест, наречена любов.
Но най-лошото е,
че ти не ме обичаш, скъпо мое, бренди,
затова аз ще те изпия до дъно
и дано умра тогава, защото немога повече
да се самоубивам с мисълта,
че ти никога няма да си моята любов.
Че няма аз да те любя от изгрев до залез.
Няма да имам шанса да те обичам …

И последната ми молба в този така тежък час,
час на мъртва надежда към този който е на небето.
Ако те има Господи помогни ми да я забравя
и да си устроя живота си дори и без любов,
която искам да заровя накъде дълбоко в мен.

Сега вече всичко е мрак и тишина.
Звездите не блещукат и Луната не огряват
с тази нежна светлина,която я имаше онова лято,
а Слънцето - то едва ли ще ме огрее пак.

И все пак бих искал последният си залез да посрещна с теб!!!
Да ми кажеш, че никога не си спирала да ме обичаш.
Искам да умра в твоите ръце, да усетя твоите устни
Преди този така очакван час…