Несподелената любов

Защо ли с любовта все така се случва,
че не когото трябва улучва.
Ти обичаш мене,
аз пък някой друг.
Дали е нужно време
или пък можем сега и тук
да се забравим, да си простим,
самотни, но свободни напред да продължим. 

Ала явно дори тогава
има мъничко надежда,
която въпреки всичко остава
и все към мене те повежда.
Но как да те виня,
щом и аз към другия бягам,
без да знам кого ще нараня,
към недостижимото ръце протягам. 

И ти, наивно влюбеният в мене,
обещай да ми просиш,
кажи, че не е загуба на време
към мечтите да вървиш.
Но защо ли да ти вярвам,
гледам те самотен и унил.
Уж мечта за теб съм, а тъга навявам,
вместо блян далечен, ала мил. 

И защо тогава да обичам,
щом не мога обичана да бъда?!
Защо ли след мечтите си да тичам,
щом не мога да ги сбъдна?!! 

Благовеста Тодоровa