Спри се
          

Почакай.Спри се.Хей,къде така побягна ?
Поне сърцето ми върни.
Щом любовта ми веч не ти е нужна,
то и сърцето ми не ти принадлежи.
Почакай.Спри се и усмивката ми трябва,
ще я даря на друг няма да е веч за теб.
Та аз без нея за къде съм ?
Ще се превърна в буца лед.
А живота мой къде забрави ?
Върни ми го,аз искам го назад.
Или по пътя си и него изостави ?
Забързан в неспиращия бяг.
Спри.Върни ми миговете звездни,
блажените минути,часове.
Пусни за миг слънцето да се покаже,
стига пръска студ и снегове.
Почакай.Спри се.Хей..,
но едва ли ще ме чуеш ти,
далече някъде препускаш
да впиваш нокти в хорските души.