* * *

Уж не е огън,а пък страшно гори.
Уж не е рана,ала много боли.
Уж не е смърт,а сърцето ми спря.
Уж не е лед,но се топя.
Уж в мен се кълнеше,а избяга при друга.
Уж бе лято горещо,но треперех от стъд.
Нейно цвете ти беше,но с бодли ме рани.
Лиъбовта ти бе сладка,но сега във мене горчи.
И не беше ти птица,но отлетя
и отнесе далече мойта ранена дъша!
Уж бе мои,а всъщност не си!