Приказно
        

На Дидо

Не вярвам вече в приказки,
а в твоята повярвах...
и помечтах, късче щастие откраднах
за своя стъклен,тъжен свят.

Красиво бе, когато бе до мене
и купех се в твоята лъжа,
но толкова е страшно да пропаднеш
от висините в бездна зла.

Не си виновен ти,че в приказки аз вярвам.
Не си ме лъгал ти,та аз сама повярвах.
Балон ми подар, а вреето го спука,
парчетата от него вятъра издуха.

и приказката дето ми разказа
без край остави я... и днес...
сама ще трябва да напиша края,
та някой друг след мен да я чете.