Пътека от рози

Вървя по пътека от рози,
вдишвайки ароматът им свеж.
Оставила всички тревоги,
във далечната пропаст на ада.
И колко е хубаво само,
да бъда щастлива, спокойна, когато ми шепнат
без думи розите крехки, омайни.
По тази пътека аз срещам хора с 
усмивки, спокойни, които нехаят за 
всичко-за всички тревоги житейски,
за всички несгоди човешки.
Но ето, новият ден се пробужда сънливо
и всичко тай свидно и мило, остава
в пътека от рози далечна,
но толкова желана.