|
....::: Деница Петрова :::.... гр. Пловдив |
Една любовна стрела
Една стрела във мене се заби и не ще, и не ще да си върви! Любов неземна в мене разцъфтя. Дойде при мен сред зима - пролетта. Няма вечер да не съм сама, а как страх ме е така! Уж любов дойде със таз стрела, а къде и кога угасна тя? Сега съм сама на брега на морето, а в мен бошуват вместо вълните - сърцето! Душата ми отново пак зовете те, като на бурна зима ветровете.