Копнеж

        

Ще мога ли да те обикна,да преоткрия в тебе нов живот,
Без сълзи,лъжи и болка,а живот с чиста,искренна любов.
Ще мога ли да те докосна тъй както стигам пъстрата дъга,
Да почувстваш,че си само моя,една,единствената на света.
Ще мога ли с ръце да реша аз лъскавите ти,копринени коси,
Да се събуждам всяка сутрин и да виждам,че до мен си ти.
Ще бъда ли щастлив с тебе,тъй както никога до сега,
С теб да плача,да се смея,да прекроявам своята съдба.
Ще мога ли да спя спокойно,ако не виждам твоите очи,
Да знам,че няма да ме изоставиш и пак,отново да боли.
Ще мога ли с всяка ласка,да ти дарявам част от мен,
Да чувстваш,че за теб живея,че ти си моят светъл ден.
Ще бъдеш ли за мен това,което винаги съм търсил и мечтал, 
Момичето,което ще обичам,момичето без,което бих умрял.
Ще подсача ли в мен сърцето щом те зърна,дори да си на 102,
И кръвта в главата да нахлува,да бушува,като бурното море.
Ще бъда ли слепеца виждащ,единсвено през твоите очи света,
Слънцето сияещо за тебе,лодка плаваща в твоята река.
Ще мога ли...не знам,но искам да изпитам сладостта,
Да бъда с теб,да те обичам,завинаги до края на света.