Попитах те

Попитах те: Обичаш ли ме? 
ти не отговори.
Присвила устни гледаше встрани.
Но защо тогава обичта ми похабяваш?
Защо избягваш моите очи?
Защо играеш си с любовта ми,
като с пърцалива кукла,
все измисляш си игри.
Какво?Магии ли ми правиш?
Оттук,оттам пробождаш ме с игли?
Че аз и без това съм на колене,
пред болезнената,твоя красота.
Не чуваш ли как всичко в мене стене?
Не виждаш ли – оставам без душа?
Но стига вече.Спри.
Пусни ме да си тръгна,
по пътя свой тръгни и ти.
След тебе няма аз да се обърна,
Но ако го направя,омагьосай ме,
отново роб ме направи.