Трън

        

Удавена мечта,магия кратка,
поредния безумен сън,
оставаш неразбулена загадка,
забита в мене като трън.

Опитвам се да те отскубна,
но се забиваш по-дълбоко и боли,
потоп,надежда непробудна,
що за трън-мечта си ти ?

Бодеш не мога да обичам,
нито друга,нито теб,
и колкото и да опитвам,
не откривам срещу тебе лек.

Не откривам начин и да те забравя,
да не чувствам твойта власт,
де да можех просто да те изоставя,
да не чувам вече твоя глас.

Но не мога,ти си трън забит в мене,
ще те нося вечно - до смъртта,
ти си спомена от старо време,
ти си спомена от любовта.