Уморих се да те чакам

        

Откъснах цветето за тебе,
но ти не дойде – то умря.
Тъй бавно нижеха се часовете,
и в чакане стопи се любовта.
А мислех си,че любовта е силна,
при мене дълго ще те задържи.
Но пред теб дори и тя бе непосилна,
не спря те,избяга ти,от мен се скри.
Не мога да те чакам да се върнеш.
Ами ако това отнеме цял живот ?
Ами ако не желаеш пак да ме прегърнеш?
Ами ако си с приятел нов ?
Не,няма да те чакам повече – изстинах,
захвърлям цветето в калта.
Като него и аз за теб загинах,
забравям теб и любовта.