В миг безумно кратък
          

В един момент,в миг безумно кратък,
без да знаеш те опарва любовта.
Променя те,оставя своя отпечатък,
и се заема с твоята съдба.

И ти се чувстваш вече на пружини,
не вървиш а скачаш и дори летиш.
Задминавш купища,дузини,
като орел над жертвите кръжиш.

Чувстваш се могъщ и силен,
любовта ти дава воля и кураж.
От силата и си окрилен,
ставаш неин вечен страж.

Тя показва ти пътеки нови,
развежда те през чудни светове.
Далеч от дъждове,порои,
Далеч от бури,снегове.

Вече си достоен – можеш да обичаш,
Да дариш на други му любов.
Само в него да се вричаш,
да чуваш само неговия зов.

В един момент,в миг безумно кратък,
без да знаеш те спохожда любовта.
Не можеш без да е до теб от тук нататък,
изостави ли те – идва края на света.