Вечер

        

Падна мрак и стана хладно,тишина е и покой,
Ботилките до мен строени аз пак готов съм за запой.
Последните часове изтичат на дългия и тежък ден,
Чаша с алкохол надигам с надежда устремен,
Мисля си..,за днес,за утре,за изминалите дни,
Чашката аз пак надигам,със салатата – върви.
Полунощ тъй бързо стана не мога стана от дивана,
Ботилките изпорках сам и сега съм:кьор – китюк пиян.
И за другата ботилчица посягам,но залитам ето падам,
В шкафа удрям си главата – труп се просвам на земята.
Кофти е не мога да стана – пак ще спинкам под дивана,
А от вътре нещо май напира:ха – БОАА,но тя не спира.
Викам я за първи,втори,трети път,но тя не спира:прав й път,
Кротко,леко си заспивам утре пак ще си запивам,
Алкохолец със салатка – кво да правя кът съм шматка.
Така тече живота мой – бачкане след туй запой.