Задгробно щастие

        

Нощта за мен е вихър черен,
а ти се смееш,веселиш
и макар да си ми верен
прибираш се и с мисълта за друга спиш!

Но ето пукна се зората
и лъчите пак изгряват,
а аз се събуждам с мечтата,
че сърцето ми с кал не ще овалят.

Така ден след ден се нижат
и годините не спират да растат,
а мъката удавена в сълзите
и душата с нея пак мълчат.

Но ще дойде време,ще се молиш
ще продължаваш ти да се кълнеш
за любовта умряла ще се бориш
и така докато умреш.

На гроба ти студен ще идвам,
за да удавя мъката в сълзи
и унило аз ще кимвам
заради твоите черно,огнени очи.

Така умря и любовта
запалена от старите искри
остана само самотата
в лунните нощи и черните дни.

Но със сигурност ще дойде ден
и ще видя твоето лице
и тогава ще си променен
ще си с топло сърце.

Ще се съберем отвад смъртта,
защото любовта е безкрайна
за нея няма невъзможни неща
истинска ли е то тя е трайна.