Една звезда сама

        

Една любов,една усмивка плаха,
Едно отчаяно лице,
Една последна дума в мрака,
Едно ранено мъничко сърце.

Една звезда изгряла нейде в мрака
Небето ще облее в светлина.
Една душа душата сродна чака,
Едно сърце под бялата луна.

Една сълза по бузата се стича,
Една кристална капка дъжд,
А там от нищото наднича
Пропуснатото веднъж.

Един отчаян вик в нощта
Разкъсва рязко тишината.
Едно сърце,една душа...
Една звезда,оставена сама...