А вятърът пак ще мълчи

Аз съм отново тук-
горе на кея,
сред морето,сред небето,сред вълните,
тук където преди време погребах си мечтите.
Тук където луната тъжна,
самотна стои и дните в самота отминали пак брой.
Тук където дори вятърът го няма,
където щастието е само измама.
Място от което почва безкрая,
но няма пътека към рая.
Където сълзите с морето се сливат

и студ сърцето облива.
И така вълна след вълна,
живота ми бавно изстива,
последните сълзи с водата се сливат.
Скоро само кръст огромен,
ще остане като спомен
да стърчи,а вятърът пак
ще мълчu.