Умира любовта
        

Мечтите си като прашинки разпиляхме,
и вятъра отнесе ги далеч
погледнахме се уморени и отчаяни
за прошка, знаехме, е късно вече

Надеждите отдавна изгубихме,
любовта зад гърба си оставихме
и всичките грешки забравихме
само спомените запазихме

Дори защо се случи не разбрахме,
но, че няма да сме заедно видяхме
във погледите си далечни вече
и никой нито дума не изрече

Ти тръгна сам по своя път,
аз през сълзи поех по моя
И бяхме с тебе всеки миг,
все по далеч един от друг