Без Надежда

Как тъжно се спуска нощта,
а теб те няма, любими, до мен.
И аз като птица с прерязани крила
ще чакам да насъпи ден...
Но не, за мен ден няма да настъпи,
съдбата ми определи живот жесток.
Тебе да обичам прямо,
да преминава обичта през мене като ток,
а ти да си така немилостив,
да те чакам безутешно,
и ти със твоя поглед сив
Да ме раняваш тъй успешно.
Нима е честно така?
Аз плача;-ти стоиш безучастен,
протягам към тебе студена ръка,
отвърни ми, моля те, господарю властен!
Като просяк за обич да моля,
с какво заслужих, отговори ми!
Да нямам даже за живота воля
и затова, че те обичам, прости ми!
Прости на грешницата жалка,
прости й, и недей я отминава,
дай й поне прегръдка малка,
че любовта тъй лесно не минава!
...