Фантазия

Как искам ти да си до мен сега,
Мисълта ми бяга като в полет
На ранена птица, изпълнена с тъга
Във вечерите на умиращата пролет.
Как искам тихо да приседнеш
До мен в тревата, сред стотици цветове
И с мен в далечината да погледнеш
Към хоризонта, съединяващ хиляда светове.
Но теб те няма. И зима е сега.
Вярно, ще дойде после пролет.
Но гледам аз на хоризонта със тъга,
Защото туй беше последния ни полет.
И когато пак се сетиш да погледнеш
Хилядния полски цвят,
До мен не ще можеш да приседнеш.
Аз ще съм жъж някой друг измислен свят!