Тъжна песен

Последен ред, последна буква...
Така завършва краткия живот.
Човека днес току се пръква
И надява тежкия хомот.
Хомота на грижите сиви,
На проблеми безброй.
И така, в старание да бъдем учтиви,
Залива ни големия порой.
А ще остане ли време,
Все някой се пита,
Да смъкнем от раменете вечното бреме
И проблемите всеки да срита.
Ще има ли време да живеем,
Не така, както ни нареждат,
А така, че да можем да пеем
От щастието ни насреща.
Но не, за туй кой ти дава време?
Работи, учи се, гръб превивай
Завинаги под своето си бреме.
И спокойно не заспивай.
И така, Човеко мирен,
Живей, че навънка вече мръква.
Реди песента си безспирна:
Последен ред, последна буква...