Умирайки

Аз умирам.
А тебе не те интересува.
В сутрешната мъга се взирам
И живота скапан псувам.
За кого да живея?
За тебе? Така пренебрежителен.
И груб. А за кого да пея?
За животът ми мъчителен?
Или пък за някой друг...
Кой ли ще да е това?
Моля те, ела при мене тук!
Не отхвърляй единствената ми молба.
Ела и събуди ме,
Не оставяй ме така да умра.
Ела, на пиадестал вдигни ме,
За да намеря воля да не спра.
А да живея искам,
Но нямам за какво.
И в последния си миг очите стискам
Над мене-зелено дърво.
Около мене-цветя и поляни.
Тук рекичка, там славейче пее...
Дечица тичкат си засмяни.
Нима съм сляпа?Тук има за какво да се живее!!!