Спомен


        

Любовна мъко,пак ли чукаш
на старата проскърцваща врата?
Не взе ли всичко?Сам сама сам тука-
защо отново ровиш пепелта?
Навярно спомен тлеещ искаш да откриеш
и да раздухаш прегорялата вина,
опитвайки се с истината да убиеш
усмивката на моята съдба,
отдавна като път предначертана.
Не се опитвай!Аз съм сам сама,
но в самотата не търси пролука.
Стопли мига от другия желан,
а себе си стопи,любовна мако!