Кръговрат

Отново пътувам във влака,
в телефона си стихчето пиша.
Дъждът по стъклото ми трака,
небето е живо и диша.

Светкавица обгръща небесата,
гръм потулва шума на колелата.
Жално плачем двамата с небето.
Аз за нея, то навярно за морето.

Навън е мрак. Ще доиде ден,
мен навярно няма да ме има.
Ураганът ще стихне уморен.
Въртят се пролет, лято, есен, зима.

Такъв е на живота кръговрата,
непроменим. Следваме Съдбата.
След буря разцъфтяла е Земята.
След болката преражда се душата.

На Galaxycat