Любов 
        

Макар да не искам отново я срещам
като призрак навлезнал в ноща
тя настанява се бавно удобно
за дълго в мойта дъша.
И раните сякаш зарастват
отново виждам света
по светъл по слънчев по ярък
ах колко е странно това.
Сега щастлива мога да бъда
защото нейно радва ме тя
тази малка чъдата и мила
властна обич една!