Лора

Тя не е виновна за нищо.
Обичай я.
А може би не.
Знаех за нея и бъдете щастливи.
Отминаха години и ние се срещнахме
пак в нашата градина.

Минаха те двамата с жена си пред мен,
едно 5-годишно момиченце дотича до
моята Ева и в игра се отнесоха децата.
Играха си на пясъка правиха тунели замъци,
градини.
Но веднъж Ева дотича до мен - "Мамо виж къкво намери той "!
В ръката и малко метално сърце.
Нима не сънувам да помня
20 октомври моят рожен ден ,
тогава аз го получих подарък от теб.
Колко бях щастлива но една вечер в
тъмнината тук на тази снимка аз го загубих.
И ето намери го твоя син и подарък
направи на дъщеря ми.
После отново се чу детски смях
"Извинете това е жена ми"!
Заповядайте с дъщеря си у нас
. Виж как си говорят децата,
да дойда у вас невъзможно,
че как бих могла да желая това.
Аз идвам, вие ме посрещате -
ти дори се усмихваш твоя син се радва на моята дъщеря.
Да но аз за какво да идвам.
Да гледам твоя живот и как градиш своето
щастие за сметка на мойте мъки.
Не, не аз няма да дойда.
Може би твоя пита "защо аз нямам сестричка".
А моята Ева все ме пита мамо каде е моя татко.
Как да и кажа че ти си и баща.
Но изминаха дни твоя син често идва у нас
четяха книги дълго разговаряха и после излизаха.
Но най-страшното дойде -
Ева легна тежко болна.
Стои в завивка нейното малко тяло.
Бузките и парят.
Дойде твоя син и донесе букет цветя.
Дълго стоя до леглото и гледа нейното бледо лице.
През ноща Ева не спа, нещо викаше,
нещо искаше а беше вече на 16-год.
и все ме питаше. "Мамо къде е моя татко"?
Ева отвори очи и аз и разказах всичко - не се изненада.
Само две големи и бистри сълзи изтекоха от нейните очи.
После пак се отнесе и заспа.
На сутринта Ева не се събуди,
не чух нейният тих шепот, не пойска вода.
Челото и беше ледено студено.
Очите и гледаха към стената там беше
залепена снимката на твоя син.
Ева беше мъртва.
На погребението дойдоха жена ти и синът ти.
А ти защо не дойде?
Защо не донесе цветя?
Нима тя не бе твоя дъщеря?
Не се ли чувстваш нейн баща.
"Ева мое мило дете ти взе със себе си истината,
ти добре разбра и не прости на своя баща".