* * *

Твоя глас като странна
магия нощем често ме буди от сън,
и с надеждата да те открия
необлечен излизам навън...
Под звездите студени се скитам.
Газя бос в снега студен...
Търся те...
Къде си ти, добра и малко лоша?
Къде си,мое мило момиче?
Ето,вече идва утринта...
И все не те откривам...
С натежала глава се прибирам
и с пълни със сълзи очи...
Пак не те намерих...
Пак не те видях...
Но винаги ще продължавам да те търся...
Винаги,до сетния си час...обичам те!