Разбито сърце

Стоя сама, загледана в морето,
капят от очите парещи сълзи,
светкавица прорязва пак небето
и сякаш казва ми"умри"!

Мъката обзема ме изцяло
по теб,по твоите хубави очи,
а глас небесен ми отвръща:

"Забрави го, за него не плачи"

Но боли, боли, сърцето е ранено
и ножа още в раната стои,
сърце което бе от теб пленено,
сега не спира да кърви.

И ето спира то да бие,
отивам си, умирам бавно аз,
душата бялата пътека ще открие,
издъхвайки ще шепна"ОБИЧАМ ТЕ АЗ"