Есен  
        

Есен златна, златна есен!
Колко много тя отива
на земята пълна с песен,
тъй тържествена и жива.

Сред простор - поля открити:
цветни - жълти и червени,
с мисли чисти, неприкрити
се редуват в пъстри смени.

И се радвам, че те виждам,
Есен, тъй красиво пременена!
Ех, земя, че ти завиждам -
искам да съм тъй засмена.

И във залеза си чудна -
тъй преобразена,
и за злото непробудна,
и в лъчите отразена...

Ще те помня, Есен жива,
със ръка ще ти помахам.
Все тъй цветна и красива
пак ще те дочакам!