Огнена песен  
        

Във залеза на всеки миг,
във утрото на всяка песен
се ражда спомен за прекрасен лик
и ме напуска тъжна есен.

Тогава аз, преобразена,
те чувствам близо и до мен
ръка незнайна ме приема
и впускам се във дивен плен.

Но този плен е тъй омаен
в потока на неспирни дни,
че чувствам огнен и безкраен
как в мен живее за да възгори.

И аз се моля с всяка радост
да диша този ритъм в мен,
и разцъфтяла нежна младост
се връща в поглед възроден.