Самотата на старини
        

Сърцето ми, докоснало тъгата,
съзря старица, тръпнеща във тишината.
Над нея вятър тихо пее,
пред нея път безцелен тлее.

Минават хора необезпокоени,
усмихнати, дори развеселени.
Душа самотна пътя им прегражда,
но скръб душата им не ражда.

Очи уморени, отпусната вежда
се взират със мъка, но и със надежда.
Те чакат да срещнат поне топлина
или частица човещина.

Но тази надежда тъй бърза минава,
както замества се радост с' забрава.
Сълзица се стича и пътя отпред
пуст е, без жалост дори, без човек