Старост 
 

Страшно е, без цел и без посока
да дириш път в пустинята широка
и с едва отворени от скръб очи
да сещаш как прегърбваш се и ти
във този свят на битка тъй жестока -
оцеляване във кръговрата на живота.
Когато сам си, без другар и без мечти,
когато споменът пред теб едва мълчи...

Да, страшно е!

И впуснеш ли се сам в потока
от хора без сърца, следа дълбока
остава в теб да заличи
туй време, дето беше здрав и ти
и бе вървял със цел и със посока.

Да, страшно е,
когато сам си във живота!