Теб да погледна мечтах  
        

На тебе аз исках за миг да погледна,
да махна за поздрав с ръка,
но на пътеката спря ме ръка белоснежна -
кокиче с' склонена глава.

Тъй свидно унесла се в горската песен
докосна тя мойта душа
и се почувствах кат' вятър унесен,
видял как сияеше тя.

Тъй тиха, безмълвна, в молитва сърдечна
ме водеше бавно към свята мечта.
Усещах как тръпна от сила тъй вечна,
кат' огън пламтящ в любовта.

И молих се тя, снеговете познала,
килимите бели и пролетен звук,
във мен да познае в разгара на бала
принцът дошъл от далечния юг.

Пламти ми сърцето, дъхът сякаш спира...
Опи ме ти със небосводна роса.
Във тебе душата ми веч ще съзира
съпътница бяла със снежна ръка,

докоснала нежно със своите пръсти
сърцето на странника, търсещ дъга,
там, на пътеката, дето те кръсти
кокиче с' склонена глава.