Будници

Из ветрясали улици
безкормилно кормуваме,
безпричинно празнуваме,
безритмично танцуваме;
безразборно издирваме,
неизбежно погубени;
празнотата прикриваме.
Позаспали се взираме:
бистри, кратки, красиви;
бледи, немощни, сиви...
Безболезнени утрини...

Часовете преливат.
Радостта е пенлива,
любовта ще е кратка,
смисълът е загадка.

Изнемогваме, блудници 
в безпространствени лудници,
дето скитат на глутници
в бели нощници
БУДНИЦИ !