М И Г

Прости ми, ала днес не вярвам в тебе,
в сърцето ми повява хлад.
Днес си далечен и не те откривам-
до мен си, а изпитвам глад.
Защо сърцето ми се свива в
предчувствие за предстоящо зло?
Защо сълзите ми напират
и съм изплашена. Защо?
Защо не виждаш, че съм плаха,
несигурна и някак си сама?
Дали отново не изпуснах влака
и пак ще страдам без вина?
Днес рано е, а утре ще е късно,
но ти опитай се мига да уловиш.
Днес няма аз да те отблъсна,
но утре ще е късно, разбери!