Чакан гост

        

Кой си ти и защо си дошъл?
Пак ли нещо трябва да давам?
Не ми казвай какво си могъл!
Че тъй мразя аз да прощавам!

Мен ли търсиш – май си сгрешил?!
Мен ме няма – отдавна изчезнах!
Не ми казвай какво си решил!
Бях сянка – после в тунела навлезнах!
А там е самотно и пусто и страшно!
Не казвай, че си тук – видях, че те няма!
И нямаше никой, а беше опасно...
Тя другата сянка била е измама...

Е щом си дошъл – влез, заповядай!
Недей да говориш, просто мълчи...
Поседни, но не се застоявай...
Сега пък и питаш, дали ми горчи...
Ами добре съм – с болката свикнах...
Често се сещам, но вече не пари...
Да ме докосваш вече отвикнах...
То юмруци ли бяха, шамари...

Защо ли те гледам сякаш те виждам?
Аз отдавна от теб ослепях!
С трепет и сила няма как да прииждам!
Във вените кръвта ми замръзна от страх!

Май те уплаших – недей се страхува!
Нямам с какво да те черпя дори...
Казваш съдбата с нас се шегува...
Е – имаш ли смелост да тръгнеш в зори?

А ти май друго искаше да кажеш...
Извинявай! Цялата съм в слух!
За нея искаш да разкажеш,
Ами давай!... Нещо за болка ли чух?

Ех, съвети от мен ли ще искаш...
Та какво мога аз да ти дам....
Нямам си нищо – защо се натискаш...
Не помниш ли, като каза, че нищо не знам!

Е, хайде...знам, че си тръгваш...
Време е вече, доста постоя...
С тези очи – кого ли залъгваш...
Но този път, аз май ще устя...
22.07.2004 г.