Черната вода

Поисках на ръката ти
да се опра, но ти побърза 
да се дръпнеш настрана.
Отчаяна, с раздърпана душа,
исках от силата ти мъжка,
за да се изправя на крака.
Изгледа ме като прокажена,
заля ме с егоизъм,
а после като охлюв
рогата си прибра,
самодоволно и уверено,
по пътя запълзя. 
Блъсна ме в черната вода.
Стоях като попарена,
продънена и онемяла
не спирах яростно да се виня,
че добро от зло не съм могла
да различа, че наивно
вярвала съм във лъжа.