Приказка за сърцето

Така започна всичко,
в слънчев ясен ден-
една приказка за любов красива,
покорила ледено сърце.

Историята на това сърце е дълга,
изпълнена е с мрак и ужас тя,
но любовта била по силна-
стоплила го с нейна светлина.

В дни на отчаяние, дни без спомен,
превърнало се това сърце във кал,
а съдбата дращила по него,
без капка милост и печал.

Неудържима скръб обхванала сърцето,
че тя оставя тез следи
и решило то да бъде леден камък,
за да забрави тези дни.

Искало да види светлината,
да докосне с поглед нейните лъчи,
но продължавало без глас да плаче в тъмнината,
молейки се на съдбата : - СПРИ!

Но вятърът дошъл при него,
пожалил го с топли нежни ръце,
прошепнал му с глас потаен:
-Моля те недей да плачеш мое сърчице...

А този вятър бил живота,
довял със себе си и слънчеви лъчи...
и пренебрегвайки ударите на съдбата,
сърцето почнало да се топи...

Част от него осъзнало,
че любовта са тез лъчи
и сега било шастливо...
и свободно то да полети...

И тази приказка завършва,
като появата на слънчев ден,
приказка за една любов красива
приказка за ледено сърце....