Аз живея 
        

Тъгата ме убива бавно
сълзите не текат дори
но мен боли ме сърцето,
защо го нарани?

Ще живея с тази мъка,
ще живея в самота,
ще копнея за човека
дарил ме с любовта.

Това си ти - позна ли се?
Позна ли моята тъга?
Тя единственно теб уважава,
затова боли като смъртта.

Боли жестоко, сякаш ...
... е умряла любовта,
но не умря ли тя?
Не си ли тръгна с теб? - Да така е!

Ти ми взе живота, взе ми любовта!
Не ще я върнеш, зная,
превърна я във пепел, превърна я във прах.
Но аз живея! Чуваш ли - Живея!
Дори без обич - Аз живея!