* * * 
        

Аз протягам към теб две студени ръце,
поглеждам към теб с тъжни очи 
опитвам и те моля - спри се!
А ти тръгваш!
Вземаш сърцето ми със теб - не се обръщаш! 
държиш душата ми в ръце - не ми я връщаш
Стоя и гледам след теб - с поглед празен,
без душа и сърце - ти ги взе!,
а там на пътя, мойта сянка 
подобие останало от истинското аз,  
те моли, моли те и вика:"остави ми, моля те
поне малкия спомен за нас!"