Болка 
        

Пиша тихо ред след ред,
мисли тъжни нахлуват в мен
и зная аз ще продължа 
да пиша до смъртта
Болката обзема бавно,
цялото ми същество.
Чувам само приглушени звуци,
виждам само фигури и мрак,
и сърцето вледенено
в камък се превръща пак!
Усещам болката в гърдите,
чувствам как раздират ме ръце
и се моля тихо, тихо
болката да спре........
За кой ли път аз се събуждам - 
от очите ми текат сълзи
и изведнъж усещам.....
.....лунните лъчи
а те напомнят ми за тебе
изпълнени със студенина
и в ужаса на самотата питам
"Къде се бави таз зора?"