Хванах малко пухено облаче, качих се на него и го помолих да ми покаже света.Какво видях ли?Не ме питай!Света е толкова мрачен и весел е не се и съмнявай,щастлив е и страдащ!Видях стари хора държащи ръцете си с обич, след толкоз години на тях им стигаше топлата длан на другаря!Видях млади хора - спяха, вървяха, целуваха, любеха, мразеха и нищо от живота не търсеха!Видях планини, морета и птици.Видях болка,омраза и обич.Видях всичко що има за гледане и теб търсех да те намеря и днес във твоята нежна прегръдка аз имам сили напред да вървя, да плача и смея се, да любя и мразя и страх от съдбата да нямам!