* * * 
        

Исках да ти посветя едно стихче,
едно стихче разкриващо моето сърце!
Да напиша колко хубави са твоите очи - 
но не виждам смисъл, казвала съм ти го.
Да ти кажа колко много обичам да ме докосваш,
да ти кажа колко дълго искам да те целуваш,
ето виждаш ли не се получава!
Любимият ми сезон е пролетта,
а ти носиш ми я всеки ден,
любимият ми ден е когато ти си с мен
- тогава чувствам, че живея
звучи някак си фалшиво, май?
нищо, че е истина.......
Днес не виждам смисъл,
да ти пиша за любов,
да посвещавам стихове,
да казвам колко  важен си за мен!
Аз мисля, че ти трябва да го чувстваш,
да го виждаш в моите очи,
а не от думи да го научаваш,
написани с треперещи ръце.
И тук и там по малко правописни грешки
променящи смисъла на мисълта!
Не мисля, че трябва да го казвам - 
не го ли виждаш в моите очи?
Ако не можеш да го разбереш,
ако не го разбираш и чувстваш със сърцето -
значи аз не съм за теб!