* * * 
        

Каква лоша шега!
Живота пак ни събра.
Покрай нас цъфтяха теменуги,
прелитаха лястовици,
листяха дървета, пееха птици,
а ние със теб хванати за ръце,
със сърца изпълнени с обич
вървяхме напред!

Каква лоша шега!
Вятъра ни топлеше,
луната ни светеше,
звездите ни заклеваха 
да не се разделяме пак
криехме се от хората,
бягахме от слънцето
ние се разделяхме,
но сърцата ни оставаха заедно

Каква лоша шега!
В студа се топлехме,
през реки и кал пълзяхме,
дъждовете ни къпеха,
вълцине ни плашеха,
но ни раздели ревността
 - от нея не се опазихме!
И пак по пътеки вървим,
един друг се търсим,
ръце протегнали като слепци, да се докоснем.
Викаме в ноща да се открием.
Оглеждаме се да се видим!
и пак телата ни са разделени,
но сърцата заедно!

Каква лоша шега!
Ревността е коварство
изплетена от лъжи и измами,
но точно тя раздела много млади сърца!