* * * 
        

Мислех, че съм те забравила
искаше ми се да е така,
мислех, че си бил просто увлечение  
но уви - ти си любовта!
Вечер във твоите прегръдки
аз усещам само нежността,
вечер от твоите целувки,
аз пия от чашата на любовта.
Не исках да те срещам - 
нямах сили за това!
Не исках да те виждам,
но друга е нашата съдба!    
Обичам те - това е всичко!
аз нищо друго не мога да ти дам!
Обичам те и ти го знаеш,
ти си моята съдба!
Сега аз знам, ти също знаеш
живота не може да ни раздели!
изгубва ме се, но за кратко - 
живота ни в една посока все върви.
Зная колко си ме наранявал,
но сърцето ми прости,
ти може да не търсиш прошка,
но я имаш - разбери!
Когато съм те виждала със друга
усещах как сърцето ми кърви!
и сякаш трън отровен 
забиваше във мен бодли
и как отровата потича 
и изгаря мойта нежна плът
и как не искам да заплача, 
но сълзите пак намират своя пъъ!
И от мъка изтерзано
лекувах го със самота 
и мечти за теб........,
а то бавно оздравява
за да го погубиш пак за кой ли път?
Така живея вече месеци наред - 
ти погубваш ме аз отцелявам
лекувам се, прощавам и съм пак до теб!
Мислех, че съм те забравила,
че съм изтрила спомена за теб,
но още щом те видя
изчезва времето когато те е нямало до мен!
И пак стоя и те очаквам
любов моя, мой живот,
прощавала съм ти и ще прощавам,
това е нашата съдба!