Моля те, недей! 
        

Не ме изпращай с намръщено лице.
На мен ми стига, че си тръгвам,
с разплакани очи  
и натежалото от скръб сърце.

Усмихни се и не се сърди,
че на лицето ми са изтъкани
мрежи от тъга - боли ме,
защото си отивам!

Отивам си, а ти не ме прегръщаш!
Забравяш да ме целунеш,
а аз щях да взема целувката ти с мен -
да ми напомня за теб!

Не се сърди, че ми е криво
в началото на всяка седмица -
ти незнаеш усилията които полагам, за да тръгна.....

Далеч...... далеч, от теб!